Химически състав на един от често срещаните спортни стимуланти

Има препарати, за които се говори някак си завоалирано. Това са онези препарати, които помагат за поддържане на определена физическа форма. Изключително важно е тези, които ги използват да са наясно и да имат достатъчно информация какво преставляват те.

Един от често използваните препарати е Стромба, за което вече сме писали. Другото му наименование е Станозолол.

Какво представлява химическа структура структура на Станозолола.

Stanozolol като класификация е анаболен стероид. Той представлява модифицирана форма на DHT (Dihydrotestosterone). На български се изговаря: Дихидротестостерон.

От медицинскатва литература става ясно, че дихидротестостерон (DHT) е мъжки полов хормон. Този хормон се синтезира с помощта на ензима редуктаза (5α). Това се случва в надбъбречните жлези, космените фоликули, тестисите и простатата.

При промени в метаболизма на андрогените, както се наричат мъжките полови хормони, има вероятност да се стигне до някои изменения.

Какви са различията между Станозолол и DHT.

Добавена е метилова група в позиция 17-алфа (каквото и да означава това), която предпазва препарата от метаболизма. Да не пропускаме факта, че той се приема перорално (т.е. таблетъчна форма през устата). Заместване на част от състава на молекулата така, че да се стигне фо „пиразол група“. Последната става хетероцикличен стероид (обърнете се към специалисти за разтълкуване).

Тези замени увеличават силата на Станозолол като анаболен стероид. В същото време намаляват андрогени. Станозолол е много по-малко подобен на андроген рецепторите от тестостерон и дихидротестостерон.

Станозолол има по-дълъг полуживот и по-ниска способност да се свързва с кръвните протеини.

Станозолол не ароматизира.

Оттук нататък в писанията на блогърите, които се занимават с анаболни стероиди следват неразбираеми и интересни комбинации от сложни думи и химични неточности.

Във всеки случай става ясно, че без значение колко е безопасен един анаболен стероид, то винаги има риск.